0
НАЧАЛОТО
Компанията Piaggio е основана в Генуа през 1884 г. от 20-годишния Риналдо Пиаджо.
Първоначалната дейност на фабриката е производство на оборудване за луксозни кораби, но до края на века, Piaggio вече произвежда и вагони, товарни ванове, луксозни возила и двигатели, трамваи и специални каросерии за камиони.
Първата Световна Война води до разширяване на сферите на производство. Компанията започва да произвежда самолети и хидроплани. През 1917 г. Piaggio закупува нов завод в Пиза, а 4 години по-късно придобива и малка фабрика в Понтедера, която в началото е център на авиостроенето (пропелери, двигатели и цели самолети), а по-късно, след Втората Световна Война, става свидетел на раждането на иконата Vespa.
ОТ САМОЛЕТИ ДО ИНДИВИДУАЛНА МОБИЛНОСТ: ТРАНСФОРМАЦИЯТА ПРЕЗ 1946 Г.
Войната радикално разтърсва икономиката на Италия, което се отразява и на Piaggio. Фабриките на Piaggio, произвеждащи самолети в Тоскана (Понтедера и Пиза) са основни военни цели и на 31 август 1943 г. са поразени при бомбадировките на Съюзниците, а при оттеглянето си германците залагат мини в основите, което непоправимо унищожава заводите. За да построи отново фабриките в Понтедера, Енрико Пиаджо се обръща към Съюзниците да уредят трансфер на машини и оборудване от Германия и връщане на машини от Биела в северна Италия. Това става много бързо и Армандо и Енрико Пиаджо започват процеса на възстановяване. Най-тежката работа се пада на Енрико, който е отговорен за фабриките в Понтедера и Пиза.
Решението на Енрико Пиаджо да влезе в производството на леки автомобили се основава на икономически и социални причини. То се оформя благодарение на успешното сътрудничество с авио-инженера и изобретател Корадино Д’Асканио (1891-1981 г.).
РАЖДА СЕ ЛЕГЕНДА
Vespa (на италиански “оса”) е резултат от решимостта на Енрико Пиаджо да създаде евтино превозно средство за масите. Към края на войната Енрико проучва всякакви възможности за производство в неговите фабрики. Конструиран е моторен скутер на базата на малък мотоциклет, произвеждан за парашутистите. Прототипът, познат като MP5, получава прякора “Paperino” (това е на италиански името на патока Доналд Дък), защото има странна форма, но Енрико Пиаджо не го харесва и моли Корадино Д’Асканио да направи нов дизайн.
Понеже авио-инженерът не е голям почитател на мотоциклетите, според него те са неудобни и груби, с трудни за смяна гуми при спукване и още по-лошо много мръсни заради веригата, и затова използва своя опит от самолетите да разреши тези проблеми.
За да елиминира веригата той създава возило с тяло устойчиво на друсане и директно зацепване; за да го направи по-лесно за каране, той поставя скоростния лост при дръжките; за да направи всяка подмяна по-лесна, той създава не вилка, а поддържащо рамо, както е при колесниците на самолетите. И накрая, той разработва тяло, което да защитава шофьора да не се изцапа или раздърпа. Деситилетия преди изследванията по ергономия да придобията популярност, мястото на водача при Vespa е направено, така че да можеш да седиш удобно и безопасно,а не да балансираш опасно, както е намотоциклетите с високи гуми.
Корадино Д’Асканио има нужда само от няколко дни, за да финализира идеята си и да подготви чертежите на Vespa, която е произведена за първи път в Понтедера през април 1946. Самият Енрико Пиаджо дава името на скутера - щом вижда прототипа MP 6 с широката централна част за водача и тънката “талия”, той възкликва “Прилича на оса!” И така се ражда Vespa.
ПЪРВИЯТ VESPA ПАТЕНТ
На 23 април1946 г. Piaggio & C. S.p.A. подава заявление за патент и регистира моделите и търговската марка. Много скоро след това Vespa е представена на широката публика, предизвиквайки силно положителни, но и силно отрицателни реакции. Въпреки това Енрико Пиаджо не се колебае да започне масово производство на две хиляди броя от първата Vespa 98 куб. см. Новото превозно средство прави своя дебют в елегантния Голф Клуб на Рим, в присъствието на американския генерал Стоун, който представлява Военното правителство на Съюзниците. Италианците виждат за първи път Vespa на страницита на Motor (24 март 1946 г.) и на черно-бялата корица на La Moto от 15 април 1946 г.
Източник:
http://www.vespa.bg/
