Отчетохме още едно уникално пътуване. От плануваната 7 членна група тръгнахме 3-ма - Аз, Дочко и Пламен. Пламен е нов член на групата, от Стара Загора, кара Burgman 400. Имах удоволствието да го покарам - тази машина е създадена да носи удобство много по-дълго, от колкото пътува днес. Ако реши обаче да увеличи размера на гумите, ще успява да взима завоите остро, с лекотата, с която на нас ни се отдаваше.
Пътуване ни стартира от уреченото място в 10:15 ч. Както беше предвидено поехме посока Смолян. Тръгнахме, но с неясна крайна цел. Но може би свободата от това ни донесе удоволствието да изберем сами и на момента на къде да поемем. Спряхме за снимки и глътка свежа планинска водица.

Продължихме да чертаем завои и към обяд се спряхме на центъра в Чепеларе.
Паркирахме загрелите машини под сливата да почиват, докато ние изпием по една лимонада под силното обедно слънце. Температурата в Чепеларе беше 21 градуса.
Бях тръгнал с лятното си боне, което си позволявам да нося само в горещи дни. Реших, че и днешния ден ще бъде такъв. Добре че Дочко някога бил карал картинг и още по-добре, че забравил да им върне бонето. :up Спаси положението.
След час почивка и обсъждане на удоволствието от пътя, от гледките, недоволството от състезателния дух на някои автомобилисти, мохабета с местен рокер и другия тип удоволствие, това от кросовия мотор, продължихме посока Смолян. Бяхме твърдо решени да не се отбиваме през Пампорово, заради лошия път. Така ни посъветва и другаря от Чепеларе. Оказа се, че пътя от отбивката за Пампорово към Мадан също не е добър. Но за щастие отсечката с лошия асфалт се оказа къса. С влизането в първото село след отбивката, асфалта чисто нов, широк път, чист, без пясък, с нови мантинели. Отдадохме се на няколко снимки разбира се и продължихме доволни надолу към Смолян.
Пристигнахме в Смолян прегладняли. Търсим на табела да пише "Готвено", "Шкембе чорба", ..., йок табела.
Неделята там си е неделя, пълна почивка. Господа патрулиращи полицаи ни видяха, че се връткаме наляво надясно и решиха да спрят. Нямаха време да си зададат въпроса, защото още със спирането се сближихме с тях с въпроса "Къде има ядене?". Днес е неделя и май никъде. Неее, това беше грешен отговор. Станаха ни неприятни. Отново продължихме да се връткаме насам-натам и по едно време Я!, на Борето (chizo) мотора се задава насреща ни. Разминахме се с поздрав, но за разлика от него, ние знаехме кой е.
Сетне намерихме едно работещо заведение на центъра.
Много хубава гощавка ни спретнаха. Останахме доволни от единствения работещ ресторант. След малко повече от час почивка, решихме, че трябва да внесем разнообразие в маршрута и хвърлихме боб. Боба показа, че ще пътуваме към Девин, хем да направим кръгче на картата, хем и да видим как изглежда новия хидровъзел, яз. Цанков камък. Нахлузихме каските и със скорост от 60-80 поехме по завоите към Девин.
Пред погледите ни се разкриваха уникални гледки - река, планини, горички, поляни, ..., чудни картини. Стигнахме Широка лъка - старинни къни къщи, едно времешно кръчми, каменни покриви, спокойна обстановка, място само за почивка. Поспряхме, погледахме, разходихме се до чешмата с гайдара, пихме по една мека вода и продължихме към Девин.
http://
Както си караме, дишаме си чист въздух, радваме се на липсата на коли по пътя и видиш ли, яви се Той, Местния тузар, с кола, скрита зад облак от дим. Настигна ни, задмина ни и на всичкото отгоре продължи да държи близост. А-а-а, ние да не сме отишли там да му дегустираме пръдните. Отстъпихме от скоростта и нещото изчезна. Повече не го видяхме.
Стигнахме Девин. Ето го и новия язовир, прословутият Цанков камък.
Спряхме да полюбопитстваме около новото съоръжение.
Пътя - чисто нов, леки и скоростни завои, гледката - така добра, както не бяхме и очаквали. Докато свърши язовира забравихме колко пъти спирахме. Отваряха се гледки, познати ни от картички. Продължихме надолу с умерена скорост, 70-90 км/ч. Отбихме се през стената, Пламен не я беше виждал. Остана много впечатлен и не можа да повярва, че това нещо е 130 м. във височина и към 470 м. дължина. Поснимахме, починахме и продължихме надолу. Тук, на яз. Кричим приключи удоволствието от пътуването, надолу задуха силен вятър.
Това беше, 100 % удоволствие, толкова завои, свят да ти се завие. За нямалите възможност да дойдат, надявам се пресъздадох пътуването добре.
До нови срещи!