И реших да дам малко инфо, което съм събрал оттук оттам:
ГОРИВА, ИЗГАРЯНЕ НА ГОРИВАТА И ПРЕВРЪЩАНЕ НА ТОПЛИНАТА В МЕХАНИЧНА РАБОТА
В автомобилните двигатели се използват течни или газообразни горива. Най много се използуват въглеводородните горива, каквито са бензинът, газьолът (дизеловото гориво) и втечнената смес от газовете пропан СзН8 и бутан С4Н10. Природният газ е съставен предимно от метан (CН4). Той е много добро гориво за автомобилните двигатели, но е малко неудобен за използуване, защото се втечнява при много високо налягане и ниски температури. В редица страни като прибавка към бензина (до15-20%) се използуват метиловият (СНзОН) или етиловият (С2Н5ОН) алкохол.Чистият водород също може да се използува в автомобилните двигатели.
Бензинът е смес от няколко десетки вида различни въглеводороди със структурни формули СnН2n+2, СnН2n, СnН2n-6, като n е от 6 до 9. Освен от броя на атомите в молекулата му качествата на бензина до голяма степен зависят и от структурата на самата молекула - дали атомите са наредени в една верига, дали веригата има разклонения и междинни връзки между тях. Характерни качества на бензина са голямата му изпаряемост, малката му плътност (от 0,73 до 0,76 kg/l) , но обикновено се приема за 0,75 кg/l и голямото количество топлина, което се отделя при изгарянето му - 44000 kJ/kg.
Дизеловото гориво е също така смес от въглеводороди, но обикновено със структурна формула СnН2n+2. където n е от 9 до 12. То има значително по- лоша изпаряемост от бензина и по-го-ляма плътност - от 0,81 до 0,85kg/l. Количеството топлина, получена при изгарянето му, е почти същата - 42 000 kJ/kg.
Втечнените газове - пропан и бутан, отделят още по-голямо количество топ лина при изгарянето им 55 000 kJ/kg.Тяхната плътност е обаче много малka около 0,5 kg/l, а за да бъдат в течно състояние, те трябва да се съхраняват под налягане в херметични стоманени бутилки.
За да изгори напълно бензинът или дизеловото гориво в цилиндрите на двигателя, необходимо е всеки един атом въглерод и водород от техните молекули да се свърже с необходимото количество атоми кислород от въздуха. За пълното изгаряне на 1 кg бензин иди дизелово гориво са необходими 11,8 m3 = 15 кg въздух. В този случаи горивната смес (въздух и бензин) има стехиометричен състав и се нарича „нормална". Отношението между действителното количество въздух Сg в горивната смес спрямо теоретически необходимото количество въздух Сh, необходимо за пълното изгаряне на горивото от сместа, се нарича въздушно съотношение и се бележи λ:
λ = Сg / Сh
При „нормална" горивна смес λ = 1. Когато действителното количество въздух е по-малко от необходимото за пъл¬ното изгаряне на сместа, например 10,2-11 m3 (13-14 kg) за 1 kg гориво, тя е „богата", λ = 0,85 -0,95. Когато въздухът е повече, напр. 12,6 - 13,4 m3 (16-17 kg) за 1 кg гориво, тя е бедна, и λ = 1,05- 1,15.
Въздушното отношение λ има много голямо значение за работата на автомобилните двигатели. Бензиновите двигатели развиват найголямата си мощност при обогатени горивни смеси - λ=0,9, а работят най-икономично при обеднени смеси - λ = 1,1. Дизеловите двигатели работят само с бедни и дори много бедни смеси - от λ = 1,2 до λ = 1,8. Те не могат да работят с λ, по-малко от 1,2, защото горивото не може напълно да изгори при това въздушно отношение и в отработилите газове се появява черен дим, състоящ се от неизгорял въглерод - сажди. Бедните горивни смеси, с които работят дизеловите двигатели, са също така една от причините, на които се дължи тяхната икономичност, но и по-малка мощност (при еднакъв ходов обем и работна честота) спрямо бензиновите двигатели.
Изгарянето на горивото в автомобилния двигател независимо дали е бензинов или дизелов се характеризира с няколко особености: то трябва да стане за много кратко време — от 1/60 до 1/600 от секундата (при някои особено бързоходни двигатели — до 1/1000 от секундата), и въпреки това горенето трябва да бъде колкото може по-пълно, за да няма отровни вещества в отработилите газове — въглероден окис и недоизгорели въглеводороди. Дори и в много малки концентрации въглеродният окис причинява тежки, често пъти смъртоносни отравяния, а въглеводородите могат да предизвикат ракови заболявания в дихателните органи на хората. Ето защо работата на автомобилния двигател в закрити или лошо проветрявани помещения — например в гараж — крие смъртна опасност за околните.
За да изгори горивната смес достатъчно бързо, пламъчният фронт, който се създава около източника за запалване (свещта при бензиновите двигатели), трябва да се разпространява с много голяма скорост — 40 - 60 m/s. В този случай горенето е нормално и двигателят работи тихо и икономично. При някои обстоятелства обаче, преди пламъчният фронт да е обхванал цялата горивна камера, започва спонтанно взривно изгаряне на горивната смес - появява се детонация.
Количеството топлина (а това е и енергията), което се отделя при детонационното горене, е малко, защото от молекулите на бензина изгаря само водородът, докато въглеродът почти не реагира и се отделя във вид на сажди. Но поради огромната скорост, с която протича реакцията на детонацията — за по-малко от една милионна част от секундата — налягането на газовете в цилиндъра нараства скокообразно. Образува се мощна ударна вълна, която със скорост 2000 - 3000 m/s се удря в стените на горивната камера и дъното на буталото и може да предизвика бързото им разрушаване и прегаряне.
Основната причина за появата на детонация е неподходящото качество на бензина при дадена степен на сгъстяване на двигателя или по-ранното запалване на горивната смес, отколкото е необходимо. За всеки двигател заводът производител посочва как трябва да бъде регулирано запалването, за да може в строго определен момент да се подаде електрическата искра от свещта и да се възпламени горивната смес, и каква трябва да бъде детонационната устойчивост на бензина, с който двигателят ще работи. Като критерий за детонационната устойчивост служи октановото число. Тази мярка е условна, но има много голямо практическо значение. Прието е октаново число 100 (ОЧ=100) да има една от съставките на бензина — изооктанът С8Н18, който е въглеводород от парафиновия ред, но с разклонена верига на молекулата, а най-малко октаново число (ОЧ = 0) да има нормалният хептан С7Н16, който също така е от парафиновия ред, но с линейна верига на молекулата.
Октановото число на който и да е бензин се определя, като се сравнява детонационната му устойчивост с тази на смес от изооктан и нормален хептан. С горивото, чието октаново число се търси, се пуска да работи специален двигател, на който може да се променя степента на сгъстяване, докато се появи детонация. При тази степен на сгъстяване се правят проби със смеси, имащи различно процентно съотношение на изооктан и нормален хептан, докато се получи същата детонация в цилиндъра. Процентното съдържание на изооктан в сместа (напр. 93%) показва какво е октановото число на изпитваното гориво.
Бензинът, който се получава от пре¬работката на суровия нефт, има много по-малко октаново число, отколкото е необходимо за съвременните автомобил¬ни двигатели. За неговото повишаване се използуват специални вещества, наречени антидетонатори, най-разпространеният от които преди години беше оловният тетраетил РЬ(С2Н5)4 Прибавен в много малки количества — от 0,2 до 0,4% към бензина, той повишава октановото му число с 8 — 12 единици. Оловният тетраетил е силно отровен, поради което трябва да се избягва вдишването на бензинови пари, миенето на ръце или чистенето на дрехи с автомобилен бензин.
Изгаряйки заедно с бензина, оловният тетраетил се превръща в оловен окис РЬО3, който също е отровен и заедно с отработилите газове се изхвърля от двигателя в атмосферата. За да се избегне замърсяването на въздуха с олово, особено в големите градове, където едновременно работят хиляди автомобилни двигатели, чрез дълбочинна структурна преработка на нефта се получава бензин с много голямо октаново число (дори и над 100), към който не е необходимо да се прибавят антидетонатори. Това са т.нар. безоловни бензини.
Понякога, когато двигателят е силно загрят, горивната смес може да се самозапали, преди да е подадена електрическа искра. В зависимост от октановото число на бензина и натовар¬ването на двигателя. самозаналилата се горивна смес може да изгори нормално, но горенето може и да премине в дето¬нация.
Критерий за самовъапламеняемостта на дизеловите горива е т. нар. цетаново число. Колкото то е по-голямо, при толкова по-ниска температура се самовъзпламенява горивото.
Нормално горене

Детонационно горене

Самозапалване


Тази тема е заключена


















