Е 1л масло колко пък скъпо да дойде.
Това горе е за сериозни машини, на мотопед мисля, че е несериозно да се сложи. Като стана въпрос днес специално се занимавах с моето недоразумение има някакво прекъсване между ниските и високите обороти а трудно и запали но не беше пален от 3 месеца. След зимата има теч на бензин от филтъра за бензина. От пълен резервоар преди зимата източих 200 милилитра бензин а петно под него няма, капало е на калника и се е изпарявало. Разглобих карбуратора вътре мръсотия нямаше но жигльорите се бяха запушили почистих ги събрах всичко и го запалих с въпросните 200 милилитра бензин останал и ефекта беше същия. Тая техника си работеше перфектно миналата година, утре ще му сипя нов бензин и предполагам, че след няколко кръгчета ще се оправи. Интересното е че всеки сезон е така в началото като го покараш и изчиства. Есента свалях свеща беше ръждиво перфектна сега след мъките от палене, чистене стана черна на катран...
Не е несериозно. Има много особена причина (днес имам време да разтягам локуми).
Причината е в това, че един добре конструиран и добре реализиран двигател не е много претенциозен към маслото. Маслото има три функции - да смазва (основната), да отвежда температурата (не винаги) и да почиства (също не е задължително). Под почистване може да се има предвид най-вече неутрализиране на остатъците от процеса на окисляване (горене).
Както вече казах, най-важната функция на маслото е да смазва. Но как всъщност става това смазване? Всички си го представяме като капка олио върху дланите... но това е само нашата представа. Какво всъщност представлява маслото и как си върши то работата?
Най-просто можем да си представим (да визуализираме) процеса на смазване, когато разтъркаме дланите си енергично. Те се трият осезаемо една в друга и се затоплят. Но какво става, когато поставим между дланите си шепа топчета? Триенето и загряването изчезват. Топчетата стават своеобразни лагерчета. Точно това прави и маслото. Неговата функция не е да намали триенето на метал в метал, а да го ЕЛИМИНИРА. Ако увеличим многократно зоната на триене, ще "видим" същия ефект - частиците на маслото образуват фин слой, който служи като "лагер".
И тук идва "тънкият момент" - има масла и масла... Хубаво ще предпазим детайлите да не трият един в друг, но как ще ги предпазим от триенето в самото масло??? Точно това е разковничето - маслото трябва да има свойството неговите микрочастици да "лагеруват" една в друга и да не го правят с повърхностите.
Защо има разлика в качествата на маслата и защо добре конструираният и изработен двигател не е особено претенциозен към маслата:
Много просто - защото когато се проектира един двигател, първо се проектират неговите мазителна и охладителна системи на база очаквания резултат и термична ефективност. Когато всичко е сметнато правилно и с достатъчно голям запас, не е нужно маслото да бъде "супермасло", за да си върши работата.
Но когато в конструирането са заложени планирани компромиси... тогава маслото ТРЯБВА да издаяни на гърба си тежестта на дългия живот на двигателя.
Защо и кога се залагат въпросните компромиси? Жив пример е GY6. Прост, евтин, лесен за производство и универсален двигател. В него са заложени страшно много компромиси, защото той просто не е предвиден да се ползва 20 години и 1 000 000 километра. Ако беше такъв, нямаше мотопедът да струва под 1 000 евро чисто нов.
Разбира се, че детайлите са изработени от материали, които не са кой знае колко скъпи. Тя самата идея е такава - нарича се ДОСТЪПНОСТ. Ако не беше така, нямаше светът да е пълен с такива моторчета. Едното за сметка на другото - популярност за сметка на стойност.
На Хондата ми (модел 2018-та и вече я смятам за дърта) производителят препоръчва масло, което струва 8 лева литъра. В дилърството платих 17 лева за литър. Това е супер ЕВТИНО и МАСОВО масло. На всичкото отгоре е минерално. Първата мисъл на всеки друг потребител автоматично е "Защо да не слагам по-хубаво и качествено масло?!" Отговорът е: Защото е АБСОЛЮТНО НЕНУЖНО. Маслената система е проектирана така, че вместо един има цели два филтъра. Маслото е колкото в лек автомобил - над 4 литра!!! При двуцилиндров, дългоходов, нискооборотен мотор, това масло ще направи много по-малко "обиколки", отколкото в едноцилиндровия ми бързооборотен скутер, събиращ ПОД 1 литър масло. В Хондата маслото ще работи при щадящ температурен режим, а в скутера ще се пържи както му дойде... или както на мен (потребителя) ми дойде. В скутера НЯМАМ маслен филтър (е, аз имам, но това е друга тема) и така нататък.
Затова са и толкова големи разликите в интервалите. На Хондата интервалът е цели 12 000 километра, докато на скутера е 1 000.
Разликата е, че при скутера за тези хиляда километра маслото ще се е "амортизирало" в пъти повече, отколкото в Хондата за 12 000 километра. Затова логиката сочи, че е по-добре да използвам възможно най-доброто, за да елиминирам заложените компромиси.
Но какво значи "възможно най-доброто"?
Нека сега отново да си представим онези топчета от началото на поста ми. Да речам, че сме взели шепа какви да е топчета. Всичките кръгли, но различни по диаметър. Така най-просто може да се онагледи евтиното минерално масло. Тя и самата дума "минерално" казва достатъчно. За направата му са използвани МИНЕРАЛИ, които са стрити и "разредени" в подходяща среда.
А защо тогава има синтетични масла? Ще стане прекалено дълго, ако се впусна в нагледяване, затова ще го визуализирам много просто - ха сега представете си, че топчетата са ЕДНАКВИ! Те това е еквивалента на синтетичните масла. Самата дума отново го подсказва - СИНТЕЗИРАНИ, а не натрошени.
Всички сме чували израза "маслен клин". Още една функция на маслата. Те трябва да се ВКЛИНЯВАТ и да не се "остъргват" от повърхностите. Трябва да имат нужната "лепкавост", но тя не бива да бъде прекалена, защото тогава самите частици на маслото ще се трият в повърхностите и ще ги износват.
А защо показах точно конкретно масло? Защото имам преки и лични наблюдения върху производствения му процес, както и върху логистиката и маркетинга на този продукт. Това е единствената ЕСТЕРНА синтетика, която съм виждал с очите си как се произвежда, тества и дистрибутира. Всичко друго (повечето популярни) се блендират (разбирай смесват, каръштисват) във фабрики, където... е по-добре да не стъпвате.
И накрая - защо ЕСТЕРНА синтетика?! Защото в природата същестуват т.нар. СУПЕР МАСЛА. Тези масла НЕ стават по-редки при нарастване на температурата, а обратно - образуват все по-сложни полимери. Колкото повече ги загряваме, толкова по-гъсти стават. За съжаление процесът е необратим и ако вложим такова масло в двигател, след като спре да работи, вътре ще стане кирпич...
Но има начин да се извлекат онези съставки, които правят "магията" и този процес се нарича "естеризация". Чрез естери се извличат компоненти от растителни масла, които запазват стабилността на крайния продукт в много по-екстремни температури, отколкото минералните масла.
Затова дадох пример за точен, конкретен и ПРОВЕРЕН вид масло. Има още една причина - поради изключително малкото производство, това масло няма фалшификати.